Окъпан в слънце
Продължава нашият конкурс под надпис " Обичам този град! ". Жанета Карагьозова живее от 7 години в София, само че се връща постоянно в родния си град. Прави това освен поради фамилията и приятелите си, само че и поради достоверната му атмосфера, която я зарежда. Днес дружно с Жанета сме на разходка в Хасково.
Много се развълнувах, когато видях тематиката на състезанието, и се веселя, че се взех решение да вземам участие, тъй като в действителност обичам своя град, за който ще Ви опиша по-късно. Да разкриеш своето обичано място, значи да покажеш част от душата си. И няма по какъв начин да е другояче, това е златна опция както да опознаеш себе си по-добре, по този начин и да надникнеш през очите на оня, който споделя за своето. Вярвам, че всеки би трябвало да е усетил като свое някое място по света. Най-вече тъй като е значимо и определящо за нашето благополучие къде се усещаме добре, къде се разсънват тези усеща, които можем да опишем единствено с думите „ като вкъщи “. Любимото ни място, това, което в действителност обичаме и което е част от нас, е извор на наслада, сила, топлина и обич.
Радвам да споделя с Вас градa, в който съм родена и който обичам доста. Това е град Хасково. Бих се отнесла с Вас като с мой другар, който ми е пристигнал на посетители. Ще Ви хвана за ръка и ще Ви поведа по чистите, зелени и топли улици. Много съм горда, че ще видите по какъв начин наподобява градът в този момент, какъв брой е красиво и уютно освен в централната част, само че и в много по-отдалечените квартали. Ако сте като мен – буен събирач на пленяващи гледки, решително ще Ви поведа към парк „ Ямача “, ще се изкачим на последния етаж на медната камбанария, с цел да видите луксозната гледка, разкриваща многообразието на дребните къщички и кокетното наличие на лъскавите здания и магазини по централните булеварди. Това е един от няколкото живописни паркове в града, красиви през всички месеци в годината. В този парк, напълно наоколо до камбанарията, се намира най-известният и най-милият за нас знак на града – монументът на Света Богородица, защитил наличието си измежду върховете в „ Книгата на Гинес “ като най-високия паметник на Света Богородица в света. Често се случва да чуете в Хасково по какъв начин хората споделят, че тази скулптура ни пази. Изумително е по какъв начин всички имаме вяра в това и постоянно си го подсещаме.
Целият град е посипан с хубост – както архитектурна, по този начин и естествена. Едно от най-прекрасните места да създадеш семейство и да отгледаш здрави и щастливи деца. Навсякъде са се настанили китни паркове, които обкръжават сивеещите блокове и вършат града ни по-зелен, по-пъстър. Посещавайки Хасково, наложително би трябвало да се разноските в най-големия парк – „ Кенана “. Приютил в себе си гори, алеи, голям брой спортни кътове и зони за игра (а до няколко години и езеро, опасващо емблематичното лятно кино), паркът е един от нашите най-ярки знаци.
Там всеки може да прекара прелестно, тъй като има опция да се наслаждения на разнородни действия – тук е зоопаркът, както и доста заведения и хотели. Но сърцето на парка е прикрито в най-зелената част на гората. Язовирът пък е едно от дребното места, на които можеш да се почувстваш освободен най-много от мощната тежест на ограничаването да бъдеш някой. Тук усещаш невероятната връзка с природата. Изживяването, както разходката в парка може да се назова, най-вероятно би могло да се наподоби с думи, само че надали ще обхване изцяло чувството, което е в теб, до момента в който крачиш из тънките пътечки сред зелените дървета. Това е наложително място в моя лист с хубости, където бих завела свои другари, посетители на града.
В моя град има доста какво да се види. Емблематични места са остарялата часовникова кула на Хасково, неотдавна реставрирана по прецизен модел от миналото; седналият против нея „ Хасковски каунь “, което в действителност значи „ пъпеш “. По-интересното обаче е, че каунът символизира живия хасковски дух, възприятие за комизъм и самоирония. Моля Ви, разгледайте Регионалния исторически музей, Драматично-кукления спектакъл „ Иван Димов “, изравен по този начин величествено и гордо още при започване на централната пешеходна зона. Посетете и Узунджовската черква – най-голямата селска черква. Не подминавайте и централните фонтани, окъпани в цветни светлини през нощта. Насред тях ще откриете единствения в света Паметник на завистта – „ Българският Икар “.
Колко ли още мога да приказвам за моя град и да се прехласвам по него? Сега, прочитайки написаното от мен за следващ път, стартирам да си мисля, че то звучи по-скоро като реклама на забавна туристическа дестинация. Когато си решил да разкажеш за мястото, което обичаш, е изцяло в реда на нещата да започнеш с архитектурните достижения и естествените дадености, които най-силно оформят образа на града или местността. Но това е единствено външната обвивка на моята обвързаност към родния ми град. Тя несъмнено е значима и притегателна, само че като че ли слага ударението върху количеството, върху това, което можем да измерим, а по-късно да обявим „ кой е по-по-най “. Именно качеството забравяме.
Хасково не е просто хубав и уютно спретнат град, където зеленината и уханието на природата, парковете, кокетното звучене на съвременно изглеждащия център и внушителният паметник се срещат и оформят един прелъстителен туристически образ на град, който е забавно да посетиш или да снимаш. За мен, а и за доста хора Хасково е специфичен град, който освен би трябвало да бъде забелязан, само че и усетен. Това е моята причина да Ви опиша за него. В моето схващане и сърце той е това топло място (наистина тук постоянно е по-топло от София), окъпано в слънце и в прелитащи на всички места цветни листенца от като че ли подредените по шаблон пролетни дръвчета от двете страни на огромните улици в града.
Тук са и хората, които имат огромни сърца и необятни усмивки. Градът не е дребен за мащабите на България, само че в Хасково по никакъв начин не е необичайно, когато изцяло непознати хора се поздравяват по улиците, срещнали погледите си инцидентно, а когато влезеш в малко магазинче, дамата зад щанда те гледа в очите, усмихва се и говорейки с теб, в действителност се интересува какво имаш да кажеш. Тук е някак по-лесно да се сприятелиш с някого, да намериш непосредственост. Това, което усещаш още първоначално, е че хората те виждат, ти имаш значение и те почитат. Хората са това, което основава неповторимата атмосфера, караща те да се чувстваш специфичен. Защото всеки човек е специфичен и важен, само че не са доста местата по целия свят, които могат да те накарат да се чувстваш по този начин и да го осъзнаеш. Вярвам, че градът ни е закрилян. Монументът на Света Богородица може да бъде забелязан от всяка точка в централната част на града и обграждащите го квартали. Обзема те успокоение, усещаш това толкоз рядко възприятие, че всичко ще бъде наред.
Макар да поразлях думите си, уповавам се, че сте събрали частите на техния смисъл. Харесвам София и пребивавам там от седем години. Хасково обаче в моето схващане е по-пъстър, по-красив и доста по-свеж, което в действителност е от голяма важност, когато имаш потребност да чуеш себе си или да потърсиш нещо, забравено вътре в теб, само че толкоз значимо и определящо за твоя живот.
Всеки свързва тези усеща с друго място, човек или положение, само че в случай че не сте се разхождали в Хасково и обичате да пътувате, елате и вижте дали ще Ви хареса.
Автор: Жанета Карагьозова
Много се развълнувах, когато видях тематиката на състезанието, и се веселя, че се взех решение да вземам участие, тъй като в действителност обичам своя град, за който ще Ви опиша по-късно. Да разкриеш своето обичано място, значи да покажеш част от душата си. И няма по какъв начин да е другояче, това е златна опция както да опознаеш себе си по-добре, по този начин и да надникнеш през очите на оня, който споделя за своето. Вярвам, че всеки би трябвало да е усетил като свое някое място по света. Най-вече тъй като е значимо и определящо за нашето благополучие къде се усещаме добре, къде се разсънват тези усеща, които можем да опишем единствено с думите „ като вкъщи “. Любимото ни място, това, което в действителност обичаме и което е част от нас, е извор на наслада, сила, топлина и обич.
Радвам да споделя с Вас градa, в който съм родена и който обичам доста. Това е град Хасково. Бих се отнесла с Вас като с мой другар, който ми е пристигнал на посетители. Ще Ви хвана за ръка и ще Ви поведа по чистите, зелени и топли улици. Много съм горда, че ще видите по какъв начин наподобява градът в този момент, какъв брой е красиво и уютно освен в централната част, само че и в много по-отдалечените квартали. Ако сте като мен – буен събирач на пленяващи гледки, решително ще Ви поведа към парк „ Ямача “, ще се изкачим на последния етаж на медната камбанария, с цел да видите луксозната гледка, разкриваща многообразието на дребните къщички и кокетното наличие на лъскавите здания и магазини по централните булеварди. Това е един от няколкото живописни паркове в града, красиви през всички месеци в годината. В този парк, напълно наоколо до камбанарията, се намира най-известният и най-милият за нас знак на града – монументът на Света Богородица, защитил наличието си измежду върховете в „ Книгата на Гинес “ като най-високия паметник на Света Богородица в света. Често се случва да чуете в Хасково по какъв начин хората споделят, че тази скулптура ни пази. Изумително е по какъв начин всички имаме вяра в това и постоянно си го подсещаме.
Целият град е посипан с хубост – както архитектурна, по този начин и естествена. Едно от най-прекрасните места да създадеш семейство и да отгледаш здрави и щастливи деца. Навсякъде са се настанили китни паркове, които обкръжават сивеещите блокове и вършат града ни по-зелен, по-пъстър. Посещавайки Хасково, наложително би трябвало да се разноските в най-големия парк – „ Кенана “. Приютил в себе си гори, алеи, голям брой спортни кътове и зони за игра (а до няколко години и езеро, опасващо емблематичното лятно кино), паркът е един от нашите най-ярки знаци.
Там всеки може да прекара прелестно, тъй като има опция да се наслаждения на разнородни действия – тук е зоопаркът, както и доста заведения и хотели. Но сърцето на парка е прикрито в най-зелената част на гората. Язовирът пък е едно от дребното места, на които можеш да се почувстваш освободен най-много от мощната тежест на ограничаването да бъдеш някой. Тук усещаш невероятната връзка с природата. Изживяването, както разходката в парка може да се назова, най-вероятно би могло да се наподоби с думи, само че надали ще обхване изцяло чувството, което е в теб, до момента в който крачиш из тънките пътечки сред зелените дървета. Това е наложително място в моя лист с хубости, където бих завела свои другари, посетители на града.
В моя град има доста какво да се види. Емблематични места са остарялата часовникова кула на Хасково, неотдавна реставрирана по прецизен модел от миналото; седналият против нея „ Хасковски каунь “, което в действителност значи „ пъпеш “. По-интересното обаче е, че каунът символизира живия хасковски дух, възприятие за комизъм и самоирония. Моля Ви, разгледайте Регионалния исторически музей, Драматично-кукления спектакъл „ Иван Димов “, изравен по този начин величествено и гордо още при започване на централната пешеходна зона. Посетете и Узунджовската черква – най-голямата селска черква. Не подминавайте и централните фонтани, окъпани в цветни светлини през нощта. Насред тях ще откриете единствения в света Паметник на завистта – „ Българският Икар “.
Колко ли още мога да приказвам за моя град и да се прехласвам по него? Сега, прочитайки написаното от мен за следващ път, стартирам да си мисля, че то звучи по-скоро като реклама на забавна туристическа дестинация. Когато си решил да разкажеш за мястото, което обичаш, е изцяло в реда на нещата да започнеш с архитектурните достижения и естествените дадености, които най-силно оформят образа на града или местността. Но това е единствено външната обвивка на моята обвързаност към родния ми град. Тя несъмнено е значима и притегателна, само че като че ли слага ударението върху количеството, върху това, което можем да измерим, а по-късно да обявим „ кой е по-по-най “. Именно качеството забравяме.
Хасково не е просто хубав и уютно спретнат град, където зеленината и уханието на природата, парковете, кокетното звучене на съвременно изглеждащия център и внушителният паметник се срещат и оформят един прелъстителен туристически образ на град, който е забавно да посетиш или да снимаш. За мен, а и за доста хора Хасково е специфичен град, който освен би трябвало да бъде забелязан, само че и усетен. Това е моята причина да Ви опиша за него. В моето схващане и сърце той е това топло място (наистина тук постоянно е по-топло от София), окъпано в слънце и в прелитащи на всички места цветни листенца от като че ли подредените по шаблон пролетни дръвчета от двете страни на огромните улици в града.
Тук са и хората, които имат огромни сърца и необятни усмивки. Градът не е дребен за мащабите на България, само че в Хасково по никакъв начин не е необичайно, когато изцяло непознати хора се поздравяват по улиците, срещнали погледите си инцидентно, а когато влезеш в малко магазинче, дамата зад щанда те гледа в очите, усмихва се и говорейки с теб, в действителност се интересува какво имаш да кажеш. Тук е някак по-лесно да се сприятелиш с някого, да намериш непосредственост. Това, което усещаш още първоначално, е че хората те виждат, ти имаш значение и те почитат. Хората са това, което основава неповторимата атмосфера, караща те да се чувстваш специфичен. Защото всеки човек е специфичен и важен, само че не са доста местата по целия свят, които могат да те накарат да се чувстваш по този начин и да го осъзнаеш. Вярвам, че градът ни е закрилян. Монументът на Света Богородица може да бъде забелязан от всяка точка в централната част на града и обграждащите го квартали. Обзема те успокоение, усещаш това толкоз рядко възприятие, че всичко ще бъде наред.
Макар да поразлях думите си, уповавам се, че сте събрали частите на техния смисъл. Харесвам София и пребивавам там от седем години. Хасково обаче в моето схващане е по-пъстър, по-красив и доста по-свеж, което в действителност е от голяма важност, когато имаш потребност да чуеш себе си или да потърсиш нещо, забравено вътре в теб, само че толкоз значимо и определящо за твоя живот.
Всеки свързва тези усеща с друго място, човек или положение, само че в случай че не сте се разхождали в Хасково и обичате да пътувате, елате и вижте дали ще Ви хареса.
Автор: Жанета Карагьозова
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ